Моя първородна дъще,

 ти си слънцето , което

стопли моето сърце

и озари небето

в онзи мрачен зимен  ден.

В снежен , декемврийски ден

ти реши да се родиш ,

и когато в мига , в който ти се появи

слънцето изгря и душата моя цялата

от радост и от нежност засия.

Не беше никак лесно,

но не съжалявам,

че дадох ти живот.

Срещу всеки се опълчих,

дръзнал да ни раздели,

и всеки ден се борих  и те пазих

от лошите хорски усти и очи.

Но до края си ще съм благодарна

на приятелите си добри

и на всички,които ми помагаха

в онези много трудни за мен дни.

Дъще моя , вече си голяма.

Стана скоро и ти мама

и потегли по своя път ,

но дали ще зарастне таз рана

дето тегне на майчина гръд.

Дали ще успееш да сбъднеш

своите големи мечти,

ще изминеш ли пътя , по който

си поела докрай да извървиш.

 От все сърце се моля

правилния път да избереш ,

когато си на кръстопът.

Може да е дълъг и трънлив,

посипан и с камъни , и с рози с бодли,

но ти не се отказвай , а върви

и докрай върха стигни .

И с високо вдигната глава го изкачи.

Върви напред и не спирай,

 не поглеждай никога назад.

И всеки ден в очите на твоя син се взирай.

И ще видиш как в тях ще откриваш

щастието, слънцето и най-вече любовта .

Д.Москова