Отива си отново лятото
и става мрачно и студено през нощта,
а в душата ти промъква се тъга
и се чувстваш много тъжно от това.
Морето топло е все още
и със своите вълни
ни приканва и нашепва
„къпи се , все още се къпи“.
Но ето леко се промъква есента
със своята прелест и красота,
с прекрасен шепот на падащи листа
и с вятъра довяващ дъжд и мъгла.
А след това пристига бавно тя –
зимата - сезона на снега, студа и виното.
Пред топлата камина да седим
и после сладко и блажено да заспим.
А на сутринта - да се събудим с усмивка на уста....
И пуква пролетта с прекрасни птичи песни,
с уханието на трева и множество цветя.
Луната бавничко се скрива.
А слънцето наднича и бърза да припича.
Сменят се нощта с деня.....
Така се изреждат сезоните
и ти става топло от това…..
28.08.2017 Д.Москова